хабели

Речник на българския език

1. хабели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

хабели е производна форма на хабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. хабели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

хабели е производна форма на хабя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).