зян — наречие (тип 188)
Значение
м., само ед. Разг. Загуба.
• Ставам зян. — Изхабявам се, съсипвам се; губя се по различни причини. Много плодове станаха зян от градушката.
• Ставам зян. — Изхабявам се, съсипвам се; губя се по различни причини. Много плодове станаха зян от градушката.
Грешни изписвания (1)
- зън