хабил
1.
хабил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
хабил
е производна форма
на хабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
хабил —
мин. деят. св. прич. м. р.
хабил
е производна форма
на хабя (мин. деят. св. прич. м. р.).