губило

Речник на българския език

1. губило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

губило е производна форма на губя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. губило — мин. деят. св. прич. ср. р.

губило е производна форма на губя (мин. деят. св. прич. ср. р.).