изнемощявало съм

Речник на българския език

1. изнемощявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изнемощявало съм е производна форма на изнемощявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнемощявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изнемощявало съм е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. изнемощявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

изнемощявало съм е производна форма на изнемощявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).