изнурил е

Речник на българския език

1. изнурил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнурил е е производна форма на изнуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнурил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнурил е е производна форма на изнуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).