чуплѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
чуплѝва, чуплѝво, мн. чуплѝви, прил. Който лесно се чупи; трошлив. Тези чаши не са чупливи.
същ. чуплѝвост, чупливостта̀, ж.
същ. чуплѝвост, чупливостта̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- чоплив
- чоплиф
- чуплиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | чуп-лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | чуп-ли-вия | ||
| пълен член | чуп-ли-ви-ят | ||
| ж. р. | чуп-ли-ва | ||
| членувано | чуп-ли-ва-та | ||
| ср. р. | чуп-ли-во | ||
| членувано | чуп-ли-во-то | ||
| мн. ч. | чуп-ли-ви | ||
| членувано | чуп-ли-ви-те | ||