набръчкан

Речник на българския език

1. набръ̀чкан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • набръчкън
  • нъбръчкан
  • нъбръчкън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. наб-ръч-кан
непълен член наб-ръч-ка-ния
пълен член наб-ръч-ка-ни-ят
ж. р. наб-ръч-ка-на
членувано наб-ръч-ка-на-та
ср. р. наб-ръч-ка-но
членувано наб-ръч-ка-но-то
мн. ч. наб-ръч-ка-ни
членувано наб-ръч-ка-ни-те

2. набръчкан — мин. страд. прич. м. р.

набръчкан е производна форма на набръчкам (мин. страд. прич. м. р.).