дънер

Речник на българския език

дъ̀нер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. дъ̀нери, (два) дъ̀нера, м.
1. Част от дърво между корените и короната; ствол.
2. Пън. Седнах на дънера.

Грешни изписвания (1)

  • дънир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дъ-нер
непълен член дъ-не-ра
пълен член дъ-не-рът
мн.ч. дъ-не-ри
членувано дъ-не-ри-те
бройна форма дъ-не-ра
звателна форма