кютю̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. кютю̀ци, (два) кютю̀ка, м.
1. Разг. Сух пън, дънер.
2. Диал. Дънер на лоза.
3. Прен. Пренебр. Недодялан, тъп човек.
• Кьоркютюк пиян. — Разг. Много пиян, не вижда и не усеща нищо. Вечер се връща кьоркютюк пиян.
1. Разг. Сух пън, дънер.
2. Диал. Дънер на лоза.
3. Прен. Пренебр. Недодялан, тъп човек.
• Кьоркютюк пиян. — Разг. Много пиян, не вижда и не усеща нищо. Вечер се връща кьоркютюк пиян.
Грешни изписвания (2)
- кйотюк
- кйутюк