1.
дръвнѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. дръвнѝци, (два) дръвнѝка, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- дравник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дръв-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | дръв-ни-ка | |
| пълен член | дръв-ни-кът | |
| мн.ч. | дръв-ни-ци | |
| членувано | дръв-ни-ци-те | |
| бройна форма | дръв-ни-ка | |
| звателна форма | — | |
2.
дръвнѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. дръвнѝци, (два) дръвнѝка, м.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
1. Пън, който се подлага за опора при цепене на дърва.
2. Прен. Разг. Грубо. Недодялан, глупав, прост, невъзприемчив човек; глупак.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- дравник
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | дръв-ник | |
|---|---|---|
| непълен член | дръв-ни-ка | |
| пълен член | дръв-ни-кът | |
| мн.ч. | дръв-ни-ци | |
| членувано | дръв-ни-ци-те | |
| бройна форма | дръв-ни-ци | |
| звателна форма | дръв-ни-ко | |