тъпак

Речник на българския език

тъпа̀к — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. тъпа̀ци, м. Разг. Пренебр. Тъп човек.
прил. тъпа̀шки, тъпа̀шка, тъпа̀шко, мн. тъпа̀шки. Тъпашко поведение.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • тапак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъ-пак
непълен член тъ-па-ка
пълен член тъ-па-кът
мн.ч. тъ-па-ци
членувано тъ-па-ци-те
бройна форма тъ-па-ци
звателна форма тъ-па-ко

Връзки