реноме

Речник на българския език

реномѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. реномета, ср. Обществено мнение, оценка за някого; репутация.

Грешни изписвания (3)

  • ренуме
  • риноме
  • ринуме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-но-ме
членувано ре-но-ме-то
мн.ч. ре-но-ме-та
членувано ре-но-ме-та-та