прякор

Речник на българския език

пря̀кор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. прякори, (два) прякора, м. Допълнително име, дадено за присмех, подигравка.

Грешни изписвания (1)

  • прякур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пря-кор
непълен член пря-ко-ра
пълен член пря-ко-рът
мн.ч. пря-ко-ри
членувано пря-ко-ри-те
бройна форма пря-ко-ра
звателна форма