прозвище

Речник на българския език

про̀звище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

мн. прозвища, ср. Допълнително название на човек, дадено му според негова характерна черта; прякор.

Грешни изписвания (2)

  • прозвиште
  • прозвеще

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. проз-ви-ще
членувано проз-ви-ще-то
мн.ч. проз-ви-ща
членувано проз-ви-ща-та