епитет

Речник на българския език

епитѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. епитѐти, (два) епитѐта, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.

Грешни изписвания (3)

  • епетет
  • ипетет
  • ипитет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. епи-тет
непълен член епи-те-та
пълен член епи-те-тът
мн.ч. епи-те-ти
членувано епи-те-ти-те
бройна форма епи-те-та
звателна форма