режим

Речник на българския език

режѝм — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., обикн. ед.
1. Държавен строй (по-често за антидемократичен строй). Фашистки режим. Военен режим.
2. Определен начин на живеене и хранене, препоръчан от лекар.
3. Установен ред в някои заведения. Затворнически режим.
4. Установен ред и последователност в работа, дейност, съществуване. Дневен режим.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • рижим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-жим
непълен член ре-жи-ма
пълен член ре-жи-мът
мн.ч. ре-жи-ми
членувано ре-жи-ми-те
бройна форма ре-жи-ма
звателна форма —

Връзки