регламент

Речник на българския език

регламѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., обикн. ед.
1. Правила за работа на държавни органи, организации и др. ; правилник.
2. Ред за провеждане на сесии, заседания и др.прил. регламентен, регламентна, регламентно, мн. регламентни.

Грешни изписвания (3)

  • реглъмент
  • ригламент
  • риглъмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рег-ла-мент
непълен член рег-ла-мен-та
пълен член рег-ла-мен-тът
мн.ч. рег-ла-мен-ти
членувано рег-ла-мен-ти-те
бройна форма рег-ла-мен-та
звателна форма