устав

Речник на българския език

у̀став — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. у̀стави, (два) у̀става, м. Сбор от правила за устройството и дейността на организация; правилник.


м., само ед. Спец. Тържествено и красиво писмо, използвано в славянски ръкописи от Х до ХIV в. — буквите са геометрично правилни, думите не са отделени; уставно писмо.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • устъв
  • устаф
  • устъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-тав
непълен член ус-та-ва
пълен член ус-та-вът
мн.ч. ус-та-ви
членувано ус-та-ви-те
бройна форма ус-та-ва
звателна форма —

Връзки