харта

Речник на българския език

ха̀рта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ха̀рти, ж. Название на документ — споразумение с особена обществена значимост, често в междудържавните отношения. Харта за правата на човека.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • хартъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хар-та
членувано хар-та-та
мн.ч. хар-ти
членувано хар-ти-те
звателна форма