управа

Речник на българския език

упра̀ва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Разг.
1. Ръководство, управление. Къде се намира управата на университета?
2. Ръководене, законност, ред; управия. Такъв народ няма управа.

Грешни изписвания (3)

  • оправа
  • оправъ
  • управъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уп-ра-ва
членувано уп-ра-ва-та
мн.ч. уп-ра-ви
членувано уп-ра-ви-те
звателна форма