ангажимент

Речник на българския език

ангажимѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ангажимѐнти, (два) ангажимѐнта, м. Задължение, обещание, уговорка, договореност. Имам ангажимент. Поемам ангажимент.

Грешни изписвания (7)

  • ангажемент
  • ангъжемент
  • ангъжимент
  • ънгажемент
  • ънгажимент
  • ънгъжемент
  • ънгъжимент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ан-га-жи-мент
непълен член ан-га-жи-мен-та
пълен член ан-га-жи-мен-тът
мн.ч. ан-га-жи-мен-ти
членувано ан-га-жи-мен-ти-те
бройна форма ан-га-жи-мен-та
звателна форма