поощрение

Речник на българския език

поощрѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. поощрѐния, ср.
1. Поощряване, насърчаване.
2. Награда с цел поощряване. Получавам поощрение.

Грешни изписвания (7)

  • пооштрение
  • поуштрение
  • поущрение
  • пуоштрение
  • пуощрение
  • пууштрение
  • пуущрение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ощ-ре-ние
членувано по-ощ-ре-ни-е-то
мн.ч. по-ощ-ре-ния
членувано по-ощ-ре-ни-я-та