насърчаване

Речник на българския език

насърча̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • насарчаване
  • насарчавани
  • насарчавъне
  • насарчавъни
  • насърчавани
  • насърчавъне
  • насърчавъни
  • нъсарчаване
  • нъсарчавани
  • нъсарчавъне
  • нъсарчавъни
  • нъсърчаване
  • нъсърчавани
  • нъсърчавъне
  • нъсърчавъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-сър-ча-ва-не
членувано на-сър-ча-ва-не-то
мн.ч. на-сър-ча-ва-ния
членувано на-сър-ча-ва-ни-я-та