култивиране

Речник на българския език

култивѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • колтевиране
  • колтевирани
  • колтевиръне
  • колтевиръни
  • колтивиране
  • колтивирани
  • колтивиръне
  • колтивиръни
  • култевиране
  • култевирани
  • култевиръне
  • култевиръни
  • култивирани
  • култивиръне
  • култивиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кул-ти-ви-ра-не
членувано кул-ти-ви-ра-не-то
мн.ч. кул-ти-ви-ра-ния
членувано кул-ти-ви-ра-ни-я-та