1.
причѝнен
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. причѝна
Синоними
Грешни изписвания (3)
- пречинен
- пречинин
- причинин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | при-чи-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | при-чи-не-ния | ||
| пълен член | при-чи-не-ни-ят | ||
| ж. р. | при-чи-не-на | ||
| членувано | при-чи-не-на-та | ||
| ср. р. | при-чи-не-но | ||
| членувано | при-чи-не-но-то | ||
| мн. ч. | при-чи-не-ни | ||
| членувано | при-чи-не-ни-те | ||
2.
причѝнен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
Синоними
Грешни изписвания (3)
- пречинен
- пречинин
- причинин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | при-чи-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | при-чин-ния | ||
| пълен член | при-чин-ни-ят | ||
| ж. р. | при-чин-на | ||
| членувано | при-чин-на-та | ||
| ср. р. | при-чин-но | ||
| членувано | при-чин-но-то | ||
| мн. ч. | при-чин-ни | ||
| членувано | при-чин-ни-те | ||
3. причинен — мин. страд. прич. м. р.
причинен е производна форма на причиня (мин. страд. прич. м. р.).