породен

Речник на българския език

1. породѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

породѐна, породѐно, мн. породѐни, прил. Който е роден скоро след друг брат или сестра. Породено дете.

Грешни изписвания (3)

  • поруден
  • пуроден
  • пуруден

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ро-ден
непълен член по-ро-де-ния
пълен член по-ро-де-ни-ят
ж. р. по-ро-де-на
членувано по-ро-де-на-та
ср. р. по-ро-де-но
членувано по-ро-де-но-то
мн. ч. по-ро-де-ни
членувано по-ро-де-ни-те

2. породен — мин. страд. прич. м. р.

породен е производна форма на породя (мин. страд. прич. м. р.).