моното̀нен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
моното̀нна, моното̀нно, мн. моното̀нни, прил.
1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен.
2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден. Монотонен пейзаж.
същ. моното̀нност, монотонността̀, ж.
1. Който е с еднакъв, равен тон. Монотонна песен.
2. Прен. Еднообразен, еднакъв, скучен, досаден. Монотонен пейзаж.
същ. моното̀нност, монотонността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- монотонин
- монутонен
- монутонин
- мунотонен
- мунотонин
- мунутонен
- мунутонин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | мо-но-то-нен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | мо-но-тон-ния | ||
| пълен член | мо-но-тон-ни-ят | ||
| ж. р. | мо-но-тон-на | ||
| членувано | мо-но-тон-на-та | ||
| ср. р. | мо-но-тон-но | ||
| членувано | мо-но-тон-но-то | ||
| мн. ч. | мо-но-тон-ни | ||
| членувано | мо-но-тон-ни-те | ||