прозаѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
прозаична, прозаично, мн. прозаични, прил.
1. Който е написан в проза. Прозаична творба.
2. Прен. Непоетичен, лишен от емоционалност, сух, скучен.
3. Прен. Делничен, еднообразен, скучен. Прозаичен разговор.същ. прозаичност, прозаичността, ж.
1. Който е написан в проза. Прозаична творба.
2. Прен. Непоетичен, лишен от емоционалност, сух, скучен.
3. Прен. Делничен, еднообразен, скучен. Прозаичен разговор.същ. прозаичност, прозаичността, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- прозаичин
- прозъичен
- прозъичин
- прузаичен
- прузаичин
- прузъичен
- прузъичин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | про-за-и-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | про-за-ич-ния | ||
| пълен член | про-за-ич-ни-ят | ||
| ж. р. | про-за-ич-на | ||
| членувано | про-за-ич-на-та | ||
| ср. р. | про-за-ич-но | ||
| членувано | про-за-ич-но-то | ||
| мн. ч. | про-за-ич-ни | ||
| членувано | про-за-ич-ни-те | ||