банален

Речник на българския език

бана̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

бана̀лна, бана̀лно, мн. бана̀лни, прил. Който е лишен от оригиналност; изтъркан, досаден, безинтересен.
същ. бана̀лност, баналността̀, мн. бана̀лности, ж.

Грешни изписвания (3)

  • баналин
  • бънален
  • бъналин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ба-на-лен
непълен член ба-нал-ния
пълен член ба-нал-ни-ят
ж. р. ба-нал-на
членувано ба-нал-на-та
ср. р. ба-нал-но
членувано ба-нал-но-то
мн. ч. ба-нал-ни
членувано ба-нал-ни-те