блудкав

Речник на българския език

блу̀дкав прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

блу̀дкава, блу̀дкаво, мн. блу̀дкави, прил.
1. За питие — което няма никакъв вкус.
2. Прен. Който е лишен от дълбочина; повърхностен, празен, банален. Блудкаво съдържание.
същ. блу̀дкавост, блудкавостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • блудкъв
  • блуткав
  • блуткъв
  • блудкаф
  • блудкъф
  • блуткаф
  • блуткъф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. блуд-кав
непълен член блуд-ка-вия
пълен член блуд-ка-ви-ят
ж. р. блуд-ка-ва
членувано блуд-ка-ва-та
ср. р. блуд-ка-во
членувано блуд-ка-во-то
мн. ч. блуд-ка-ви
членувано блуд-ка-ви-те