еднозвучен

Речник на българския език

еднозву̀чен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • еднозвучин
  • еднузвучен
  • еднузвучин
  • иднозвучен
  • иднозвучин
  • иднузвучен
  • иднузвучин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ед-ноз-ву-чен
непълен член ед-ноз-вуч-ния
пълен член ед-ноз-вуч-ни-ят
ж. р. ед-ноз-вуч-на
членувано ед-ноз-вуч-на-та
ср. р. ед-ноз-вуч-но
членувано ед-ноз-вуч-но-то
мн. ч. ед-ноз-вуч-ни
членувано ед-ноз-вуч-ни-те