традѝция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. традѝции, ж. Това, което се предава от поколение на поколение; установеното от предшествениците, което се повтаря като обичай. Извършвам по традиция. Това е в традициите на народа. Нова година се празнува по стара традиция. Спазвам традициите. Нарушавам традициите.
прил. традицио̀нен, традицио̀нна, традицио̀нно, мн. традицио̀нни. Традиционен фестивал.
прил. традицио̀нен, традицио̀нна, традицио̀нно, мн. традицио̀нни. Традиционен фестивал.
Грешни изписвания (11)
- традицеа
- традицеъ
- традицея
- традициа
- традициъ
- тръдицеа
- тръдицеъ
- тръдицея
- тръдициа
- тръдициъ
- тръдиция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | тра-ди-ция | |
|---|---|---|
| членувано | тра-ди-ци-я-та | |
| мн.ч. | тра-ди-ции | |
| членувано | тра-ди-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |