ритуал

Речник на българския език

ритуа̀л съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ритуали, (два) ритуала, м. Определена последователност при извършване на обредни действия, както и самите действия; церемония, обред. Ритуал по връчването на дипломите.

Грешни изписвания (3)

  • ретоал
  • ретуал
  • ритоал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ри-ту-ал
непълен член ри-ту-а-ла
пълен член ри-ту-а-лът
мн.ч. ри-ту-а-ли
членувано ри-ту-а-ли-те
бройна форма ри-ту-а-ла
звателна форма