обред

Речник на българския език

о̀бред съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. о̀бреди, (два) о̀бреда, м. Установен ред действия, които съпровождат народни обичаи, църковни ритуали и др. Сватбен обред.
прил. о̀бреден, о̀бредна, о̀бредно, мн. о̀бредни. Обредна традиция. Обредни песни.

Грешни изписвания (2)

  • обрет
  • обрит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ред
непълен член об-ре-да
пълен член об-ре-дът
мн.ч. об-ре-ди
членувано об-ре-ди-те
бройна форма об-ре-да
звателна форма