табиет

Речник на българския език

табиѐт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. табиѐти, (два) табиѐта, м. Разг. Характер, своеобразност, привичка. Неговите табиети всеки ги знае.

Грешни изписвания (3)

  • табеет
  • тъбеет
  • тъбиет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-би-ет
непълен член та-би-е-та
пълен член та-би-е-тът
мн.ч. та-би-е-ти
членувано та-би-е-ти-те
бройна форма та-би-е-та
звателна форма