бит

Речник на българския език

1. бит — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

битъ̀т, бита̀, само ед., м. Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група; начин на всекидневен живот. Патриархален бит. Селски бит.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бит
непълен член би-та
пълен член би-тът
мн.ч. би-то-ве
членувано би-то-ве-те
бройна форма би-та
звателна форма —

2. бит — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

битъ̀т, бита̀, само ед., м. Съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група; начин на всекидневен живот. Патриархален бит. Селски бит.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. бит
непълен член би-тия
пълен член би-ти-ят
ж. р. би-та
членувано би-та-та
ср. р. би-то
членувано би-то-то
мн. ч. би-ти
членувано би-ти-те

3. бит — мин. страд. прич. м. р.

бит е производна форма на бия (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки