битите

Речник на българския език

1. битите — мн. ч. членувано

битите е производна форма на бит (мн. ч. членувано).

2. битите — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

битите е производна форма на бия (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).