станда̀ртен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
станда̀ртна, станда̀ртно, мн. станда̀ртни, прил.
1. Който е според определен стандарт. Стандартна страница.
2. Прен. Който не се отличава с оригиналност, с творчество; шаблонен, стереотипен. Стандартно мислене. Стандартни изисквания.
нареч. станда̀ртно.
1. Който е според определен стандарт. Стандартна страница.
2. Прен. Който не се отличава с оригиналност, с творчество; шаблонен, стереотипен. Стандартно мислене. Стандартни изисквания.
нареч. станда̀ртно.
Грешни изписвания (3)
- стандартин
- стъндартен
- стъндартин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | стан-дар-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | стан-дар-т-ния | ||
| пълен член | стан-дар-т-ни-ят | ||
| ж. р. | стан-дар-т-на | ||
| членувано | стан-дар-т-на-та | ||
| ср. р. | стан-дар-т-но | ||
| членувано | стан-дар-т-но-то | ||
| мн. ч. | стан-дар-т-ни | ||
| членувано | стан-дар-т-ни-те | ||