възприет

Речник на българския език

1. възприет прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. въз-п-ри-ет
непълен член въз-п-ри-е-тия
пълен член въз-п-ри-е-ти-ят
ж. р. въз-п-ри-е-та
членувано въз-п-ри-е-та-та
ср. р. въз-п-ри-е-то
членувано въз-п-ри-е-то-то
мн. ч. въз-п-ри-е-ти
членувано въз-п-ри-е-ти-те

2. възприет — мин. страд. прич. м. р.

възприет е производна форма на възприема (мин. страд. прич. м. р.).