възприетото

Речник на българския език

1. възприетото — ср. р. членувано

възприетото е производна форма на възприет (ср. р. членувано).

2. възприетото — мин. страд. прич. ср. р. членувано

възприетото е производна форма на възприема (мин. страд. прич. ср. р. членувано).