ритмичен

Речник на българския език

ритмѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

ритмична, ритмично, мн. ритмични, прил. В който има ритъм; отмерен, хармоничен. Ритмична структура.същ. ритмичност, ритмичността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • ретмичен
  • ретмичин
  • ритмичин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рит-ми-чен
непълен член рит-мич-ния
пълен член рит-мич-ни-ят
ж. р. рит-мич-на
членувано рит-мич-на-та
ср. р. рит-мич-но
членувано рит-мич-но-то
мн. ч. рит-мич-ни
членувано рит-мич-ни-те