хармоничен

Речник на българския език

хармонѝчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

хармонѝчна, хармонѝчно, мн. хармонѝчни, прил.
1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хармонични тонове.
2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен. Хармонични черти на лицето.
нареч. хармонѝчно.
същ. хармонѝчност, хармоничността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • хармоничин
  • хармуничен
  • хармуничин
  • хърмоничен
  • хърмоничин
  • хърмуничен
  • хърмуничин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. хар-мо-ни-чен
непълен член хар-мо-нич-ния
пълен член хар-мо-нич-ни-ят
ж. р. хар-мо-нич-на
членувано хар-мо-нич-на-та
ср. р. хар-мо-нич-но
членувано хар-мо-нич-но-то
мн. ч. хар-мо-нич-ни
членувано хар-мо-нич-ни-те