хармонѝчен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
хармонѝчна, хармонѝчно, мн. хармонѝчни, прил.
1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хармонични тонове.
2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен. Хармонични черти на лицето.
нареч. хармонѝчно.
същ. хармонѝчност, хармоничността̀, ж.
1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хармонични тонове.
2. Който е разположен в хармония; симетричен, правилен, съразмерен. Хармонични черти на лицето.
нареч. хармонѝчно.
същ. хармонѝчност, хармоничността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- хармоничин
- хармуничен
- хармуничин
- хърмоничен
- хърмоничин
- хърмуничен
- хърмуничин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | хар-мо-ни-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | хар-мо-нич-ния | ||
| пълен член | хар-мо-нич-ни-ят | ||
| ж. р. | хар-мо-нич-на | ||
| членувано | хар-мо-нич-на-та | ||
| ср. р. | хар-мо-нич-но | ||
| членувано | хар-мо-нич-но-то | ||
| мн. ч. | хар-мо-нич-ни | ||
| членувано | хар-мо-нич-ни-те | ||