съзву̀чен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съзву̀чна, съзву̀чно, мн. съзву̀чни, прил. Който образува съзвучие; хармоничен.
нареч. съзву̀чно.
същ. съзву̀чност, съзвучността̀, ж.
нареч. съзву̀чно.
същ. съзву̀чност, съзвучността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- сазвучен
- сазвучин
- съзвучин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съз-ву-чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съз-вуч-ния | ||
| пълен член | съз-вуч-ни-ят | ||
| ж. р. | съз-вуч-на | ||
| членувано | съз-вуч-на-та | ||
| ср. р. | съз-вуч-но | ||
| членувано | съз-вуч-но-то | ||
| мн. ч. | съз-вуч-ни | ||
| членувано | съз-вуч-ни-те | ||