съзвучност

Речник на българския език

съзву̀чност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • сазвучност
  • сазвучнуст
  • съзвучнуст
  • сазвучнос
  • сазвучнус
  • съзвучнос
  • съзвучнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съз-вуч-ност
членувано съз-вуч-ност-та
мн.ч. съз-вуч-нос-ти
членувано съз-вуч-нос-ти-те
звателна форма