асонанс

Речник на българския език

асона̀нс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. асона̀нси, (два) асона̀нса, м. Спец. В литературата — съзвучие, повторение на еднакви гласни в един или няколко съседни стиха.

Грешни изписвания (3)

  • асунанс
  • ъсонанс
  • ъсунанс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. асо-нанс
непълен член асо-нан-са
пълен член асо-нан-сът
мн.ч. асо-нан-си
членувано асо-нан-си-те
бройна форма асо-нан-са
звателна форма