консонанс

Речник на българския език

консонанс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

съзвучие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кон-со-нанс
непълен член кон-со-нан-са
пълен член кон-со-нан-сът
мн.ч. кон-со-нан-си
членувано кон-со-нан-си-те
бройна форма кон-со-нан-са
звателна форма