хармоничност

Речник на българския език

хармонѝчност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • хармоничнуст
  • хармуничност
  • хармуничнуст
  • хърмоничност
  • хърмоничнуст
  • хърмуничност
  • хърмуничнуст
  • хармоничнос
  • хармоничнус
  • хармуничнос
  • хармуничнус
  • хърмоничнос
  • хърмоничнус
  • хърмуничнос
  • хърмуничнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хар-мо-нич-ност
членувано хар-мо-нич-ност-та
мн.ч. хар-мо-нич-нос-ти
членувано хар-мо-нич-нос-ти-те
звателна форма