мелодия

Речник на българския език

мело̀дия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. мело̀дии, ж. Музикално единство, образувано от благозвучно подредени тонове; напев. Мелодия на година. Бавна мелодия.

Грешни изписвания (11)

  • мелодеа
  • мелодеъ
  • мелодея
  • мелодиа
  • мелодиъ
  • милодеа
  • милодеъ
  • милодея
  • милодиа
  • милодиъ
  • милодия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ме-ло-дия
членувано ме-ло-ди-я-та
мн.ч. ме-ло-дии
членувано ме-ло-ди-и-те
звателна форма