съчетание

Речник на българския език

съчета̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съчета̀ния, ср.
1. Съединение, цялост от няколко елемента. Красиво съчетание на тоновете.
2. В спорта — поредица от движения, изпълнени от един или повече състезатели съобразно с изискванията. Волно съчетание. Ансамблово съчетание. Съчетание с топка.

Грешни изписвания (3)

  • сачетание
  • сачитание
  • съчитание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-че-та-ние
членувано съ-че-та-ни-е-то
мн.ч. съ-че-та-ния
членувано съ-че-та-ни-я-та